Newcastle United Fan Club Bulgaria - Official site of NUFC Bulgarian Fan Club

Нюкасъл Юнайтед

СЪЗДАВАНЕТО

(1881-1895)

Първи свидетелства за игра на футбол в Тайнсайд има от 03.03.1877 в Елсуик Ръгби Клуб. По-късно през годината е формирана и първия местен футболен клуб – Tyne football association. През Ноември 1881 година Крикет Клуб „Стенли” от Южен Бейкър решава да създаде асоцииран футболен клуб. Печелят първия си мач с 5-0 срещу Елсуик Ледър Уоркс. След по-малко от година през Октомври 1882 сменят името си на футболен клуб „Ийст Енд”. Скоро след това друг клуб от Бейкър „Роусууд” се слива заедно с „Ийст Енд” за да сформират заедно един по-силен отбор. Междувременно в другия край на града, друг клуб по крикет започва да приявява интерес към футбола и през Август 1882 сформират футболен клуб „Уест Енд”. Първоначално отбора играе мачовете си на старото си игрище по крикет, но по-късно се местят на „Сейнт Джеймс Парк”.
„Уест Енд” скоро се превръща във водещ клуб в града. На кормилото на ”Ийст Енд” обаче сяда Том Уотсън през 1888 и от този момент нататък клуба търпи сериозно развитие. Уотсън прави няколко успешни трансфера, особено от Шотландия и отбора става все по-силен и по-силен, докaто “Уест Енд” се сгромолясва драматично.
Първа Регионална Лига е сформирана през 1889 година и Футболната Асоциация започва да предавява интерес. Амбициозния „Ийст Енд” става професионален клуб през същата година – голяма стъпка за местния клуб. През Март 1890 година дори предприемат още по-авантюристична стъпка, като стават акционерно дружество, с капитал от 1000 паунда. През пролетта на 1892 другия градски отбор „Уест Енд” се намира в сериозна беда и шефовете решават, че клуба повече не може да съществува.
По-голямата част от играчите и персонала на клуба отиват в „Ийст Енд”. Като дори наемат „Сейнт Джеймс Парк”. През Декември 1892 решават да дадат на отбора ново име и нов имидж. На публична среща са разисквани няколко нови имена включително Нюкасъл Рейнджърс и Нюкасъл Сити, преди всички да се спрат на Нюкасъл Юнайтед. Футболната аоциация разрешава новото име, но то остава нелигитимно, до 6ти Септември 1895 година когато Футболен Клуб Нюкасъл Юнайтед става признат.

Nufc_homekit_1892-94Nufc_homekit_1894-97imagesnewcastleeastend1892

 

ПЪРВАТА ЗЛАТНА ЕРА

(1895-1914)

Нюкасъл започва да привлича нови таланти най-вече от Шотландия и скоро става отбор,съперничещ на всички в Англия. С играчи като Колин Вейч, Джаки Ръдърфорд, Джими Лоурънс и Албърт Шепърд, „Черно-Белите” стават отбор с международен талант. Бил Маккракън, Джими Хауи, Питър Макуилям и Анди Ейткън са също известни на всяко хлапе играчи. Периода е изключително успешен за отбора, успех под формата на 3 титли на Англия, една купа на Англия и една супер-купа на Англия. През 1908 година понасят унижение от местния враг Съндерланд с 9-1, което не пречи в края на сезона да се поздравят като шампиони на страната!
Свраките достигат пет пъти финала на Футболната Федерация през годините до Първата Световна Война през 1914 година. Феновете на Джордитата се радват да са част от отбора, който десет години всеки отбор в Англия се опитва да победи. Нюкасъл играе най-привлекателния футбол.

220px-1909-10_Newcastle_Squad JS85656609 Fnewcastle1

СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

(1919-1939)

Двадесетте години на миналия век са изпълнени със събития.”Черно-Белите” печелят ФА Къп през 1924 година побеждавайки Астън Вила на Уембли. Превличането на Шотландския централен нападател Хюджи Галахър осигурява още един шампионатен трофей три години по-късно през 1927 година.
Известни имена носят фланелката на Нюкасъл по това време. Освен Галахър, в отбора блестят звезди като Нийл Харис, Стан Сиймур и Франк Хъдспет. Сиймур се превръща във влиятелна фигура за отбора през следващите 40 години като играч, мениджър и директор.
През 1932 се радваме отново на трофей от ФА Къп срещу Арсенал и легендарния гол на Джими Ричардсън. През 1934 формата на отбора рязко спада и изпадат във Втора Дивизия, за първи път в своята история(и за съжаление не за последен). Малка утеха са изненадващите победи на ливърулските отбори в този сезон, когато Нюкасъл побеждава Ливърпул със 9-2 и Евъртън със 7-3 в рамките на седмица!  Възраждането на отбора става в годините преди Втората Световна Война. Легендата Стан Сиймур е поканен в борда на директорите. Благодарение на решителния си характер, той слага началото на следващия велик период за Нюкасъл Юнайтед.

 

СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

(1945-1976)

Мирът в света е възстановен през 1945 година. Сиймур застава начело на всичко в Нюкасъл. Осигурява в отбора плеяда от звезди като Джаки Милбърн, Боби Коуел, Ърни Тейлър, Джордж Робледо, Боби Мичъл, Джо Харви, Лен Шекълтън и Франк Бренан.
Нюкасъл прекарва първите няколко години след Войната във Втора Дивизия. Броя на феновете на стадиона нараства и през 1946 Нюкасъл поставя рекорд по посещаемост при победата на Нюпорт Кънтри с 13-0. Уникален дебют за Лен Шекълтън, който отбелязва 6 гола в мача – още един рекорд за Нюкасъл. Отбора се връща в елита през 1948 година. Вече на всеки домакински мач присъстват 57 000 зрители – национален рекорд за години напред. Това е само началото на пореден успешен период.
През петдесетте години Нюкасъл печели ФА Къп три пъти за период от пет години. През 1951 побеждават Блекпул с 2-0. Година по-късно побеждават Арсенал с 1-0, а през 1955 Манчестър Сити с 3-1. Свраките стават известни във всеки ъгъл на страната, а играчи като Джаки Милбърн и Боби Мичел получават своята известност и смаса от почитатели.
Въпреки,че клуба притежава класни играчи в края на десетилетието Нюкасъл се смъква от Първа Дивиззия през 1961 година под менажирането на бившата звезда на Манчестър Юнайтед – Чарли Митън.Това бе голям шамар за клуба!
Съживяването на клуба се пада на Джо Харви,който бе капитан на клуба в годините след Войната.Управлява заедно със Стан Сиймур и двамата връщат отбора отново в елита през 1965 година.Играта на Нюкасъл е непостоянна.Отново имат големи победи,но не могат да разгърнат големия си потенцял както винаги.
Харви квалифицирва отбора в Европа за първи път през 1968 година,когато и печели „Inter Cities Fairs Cup” – предшественик на Купата на УЕФА.През годините на успехи в Еропа Джо Харви довежда на „Сейнт Джеймс Парк” нова доза талант в клуба.Играчи като Джими Смит,Тони Грийн и Тери Хибит,разбира се и новия център нападател Малкълм Макдоналд.
С прякора си „Супермак”,Малкълм става един от героите на Джордитата.През 1974 и 1976 година Нюкасъл играе още два финала за ФА Къп срещу съответно Ливърпул и Манчестър Сити,но никой от тях не бива спечелен.

 

ОТНОВО ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ

(1976-1984)

В на осемдесетте Нюкасъл се спуска отново драматично надолу към Втора Дивизия.Гордън Лий сменя Харви като мениджър на отбора.Започват чести смени на треньорите.След това е Ричард Динис,след него Бил Макгари.
Начело идва Артър Кокс,който връща отбора отново в Първа Дивизия с бившия английски капитан Кевин Кийгън в отбора си,който се присъединява в отбора след сензационна сделка през 1982 година.
Със собствено вдъхновение и марка на игра Кийгън помага на отбора да връхлети като буря на върха на класирането.Заедно с Кийгън са Питър Бърдсли,Крис Уадъл,Тери Макдермър и Дейвид Маккрийли.

 

ОТНОВО НА ВЪРХА

(1984-1989)

Един от най-големите таланти на английския футбол Пол Гаскойн – Газа идва като младеж в клуба под ръководството на Джаки Чарълтън.Нюкасъл затвърждата позицията си в Първа Дивизия,но продават своите най-добри играчи.По този начин оставят превържениците неспокойни за бъдещето на клуба.

ПРЕДСТОЯЩА ЗАБРАВА

(1989-1992)

Свраките се свличат пак във Втора Дивизия през 1989 и през следващите три сезона се намират в опасно положение.Имат малък бюджет.Звездите на отбора напускат,а феновете негодуват.Няколко мениджъра се сменят – Джим Смит и Оси Ардилс,но те не могат да спрат затъването на отбора.Клубът надвисва над ръба на потенцялна катастрофа.Захвърленият Нюкасъл се нуждае от спасител.Не намират един,а двама.
Сър Джон Хол и Кевин Кийгън се присъединяват към клуба за да спасят репутацията на Нюкасъл.

 

РЕВОЛЮЦИЯТА НА КИГЪН

(1992-1997)

Кевин Кийгън се завръща на Тайнсайд за да замени Оси Ардилс като мениджър на клуба през 1992 заявявайки,че това е единствената работа,която би го изкушила да се завърне отново във футбола.Нюкасъл са на много лоша позиция във Втора Дивизия.Сър Джон Хол поеме контрола в клуба и търси чудото да спре Свраките от изпадане в Трета Дивизия за първи път в историята си.
Точно както преди,присъствието на Кевин Кийгън в отобра вдъхновява всички.Феновете са възбудени и започват да пълнят „Сейнт Джеймс Парк” отново.Нюкасъл оцелява във Втора Дивизия в последния мач от сезона.Хол сега гледа към идеята да развие Нюкасъл Юнайтед отново в един от супер-клубовете в Европа.Кевин Кийгън остава като мениджър и двамата се впускат в действие.
Финансите в клуба се увеличени,Стадиона е превърнат в игрище от световна класа,вече събира над 52 000 зрители.Кийгън довежда нови играчи,много международни супер звезди.Това е старта на петте супер успешни години под негово ръководство.
С играчи като Анди Кол,Дейвид Кели,Пол Бресуел,Рул Фокс,Гавин Пийкок,Роб Лий и Браян Килклайн Нюкасъл спечелва промоция в Първа Дивизия,преименувана вече във Висша Лига.Свраките се присъединяват в елита през сезон 1993-1994 година и много бързо се превръщат в сериозна сила,спечелвайки две втори места и са на крачка от спечелването на Купата няколко сезона по-късно.
Милионите на Сър Джон Хол позволяват влагането им във все по-добри играчи от целия свят.Появяват се играчи като Давид Жиноа,Фаустино Асприля,английски супер звезди като ефективния ветеран Питър Бърдсли,Лес Фердинанд и по късно Алан Шиърър.
Изгражда се агресивен стил на игра с атакуващ футбол,типичен за Кийгън.Грижата за защитата е на по-заден план,отколкото отбора да бележи във всеки възможен случай.Около коледата на 1995 Нюкасъл трупа разлика от 15 точки на върха на класирането.Преднината бързо се стопява и Манчестър Юнайтед печели сезона с разлика от 4 точки.Тази преднина е най-голямата в историята на отбора и тя не бива вече никога достигана.
Заражда се конфронтация през 1996 година между членовете на борда,Дъглас Хол – син на Сър Джон Хол и Фреди Шепард,След която неочаквано Шепард става едноличен собственик на клуба.
Кийгън напуска през Януари 1997,ден след като Нюкасъл побеждата Тотнън със 7-1.

 

ИЗОСТАВАНЕ В КЛАСИРАНЕТО

(1997-1999)

Заместника е на Кигън е Кени Дълглиш.През първия сезон под негово ръководство Нюкасъл влиза в Шампионската Лига и достигат финал за ФА Къп загубен от Арсенал.Предпъзливия стил на игра на Дълглиш не се харесва на феновете,защото този резервират стил на игра не дава резултати.Няколко безуспешни трансферни сделки,както и слабия старт на сезон 1998/1999 карат Дълглиш да напусне отбора.

Рууд Гулит,който печели трофея с Челси няколко години преди това е загърбен със задачата да върне „секси” играта на Нюкасъл.Отборут отново започва обещаващо и достига финала на ФА Къп същия сезон,но този път загубата е от Манчестър Юнайтед.Гулит също прави някои големи грешки на трансферния пазар.Проваля се също и в отношенията си с някои от звездите в отбора като Алан Шиърър и капитана Роб Лий.Унизителната загуба от кръвния враг Съндерланд и ужасното начало на сезон 1999/2000 предхождат неговата оставка.

 

ОТНОВО НАРАВНО С ЛИДЕРИТЕ

(1999-2004)

Бившият мениджър на Английския национален отбор Сър Боби Робсън замества Гулит.
През следващите няколко сезона Робсън изгражда удивителен млад състав и достигат финал на турнира Интер-Тото.С помоща на играчи като Кийрън Дайър,Крейг Белами и Лауран Робер отбора затвърждава отново позицията си на класен отбор в лигата.Сезон 2002/2003 е особенно колоритен за Нюкасъл на европейската сцена.В груповата фаза губят първите си три мача ,след това изненадващо побеждават Ювентус у дома с 1-0,побеждават и Динамо Киев с 2-1,преди да спечелят критично последния мач срещу Фейнорд с 3-2 в добавеното време.Нюкасъл продължава във втория кръг.Губят с 1-4 от Интер у дома ,след това побеждават Байер Левъркузен с 3-1 като Шиърър отбелязва и трите гола,2-2 с Интер на Сан Сиро.Загуба с 0-2 у дома от Барселона ги изхвърля от Шампионската Лига.
През сезон 2003/2004 отпадат още на първия кръг от турнира за Купата на УЕФА побеждавайки Партизан Белград с 1-0 като гости,но губят с 0-1 като домакини и през дуспи са елеминирани.
Нюкасъл завършва пети във Висшата Лига през сезон 2003/2004,което им позволява квалификаций за УЕФА през сезон 2004/2005.

 

ПОРЕДНО ОТСТЪПЛЕНИЕ

2004 – ДО НАШИ ДНИ

След близо 5 години начело на отбора Сър Боби Робсън е уволнен през 2004 година след много слаб старт на сезон 2004/2005.Греъм Сунес замества Робсън през Септември.Отборът скоро след това се намира във долната половина на таблицата,оставащ там до края на сезона.През Ноември 2004 поредната конфротация породена от Фреди Шепърд се заражда в Нюкасъл.След ужасяващи сезон и половина Сунес е уволнен през Февруари 2006 година.На негово място идва временно Глен Рьодер.След изкачването на отбора от 14то на 7мо място му е предложен постоянен контракт за две години.С оттеглянето на Алан Шиърър и постоянните контузий на Оуен нападението на отбора отслабва и отбора завършва на 13то място след следващия сезон.Рьодер е уволнен през лятото и на негово място идва Сам Алардайс след като напуска Болтън.Сезон 2007/2008 започва добре за Свраките с две победи и два равни мача но веднага започва западането на отбора и неудобрението на феновете към новото ръководство.Новия собственик на клуба Майк Ашли е принуден да замени Големия Сам.

 

ЕРАТА НА КИГЪН №2

След уволнението на Алардайс се спрягат много имена за неговото място,като хари Реднап,Дидие Дешам,Жерар Улие и бившия Английски селекционер Стив Макларън.
На 16ти Януари 2008 година след много спекулаций е съобщено,че Кевин Кийгън се завръща отново на „Сейнт Джеймс Парк”. Kийгън започна разочароващо 2 -рото си начало на клуба.Той нямаше победа в 13 мача, като в началото на Март, клуба беше замесен и в борбата за оцеляване!!!!
Но дойде мача с Бирмингам (който беше от така наречените “Мач за 6 точки”), който не трябваше да се губи.Нюкасъл завърши 1:1, но през второто полувреме само добрите намеси на вратаря на Бирмингам и малшанса на Оуен не позвалиха на отбора да си тругне като победител. Последва победа над Фулъм у дома, и след това насред Лондон бе унижен носителят на Купата на Лигата Тотнъм с 1:4. След тези успешни мачове, Свраките се отделечиха от зоната на изпадащите с 10 точки…. Мачът с Рединг, беше спечелен с лекота от Джордитата (3:0), като можеше да се стигне и до по – изразителна победа.Сега идва мачът с Помпи на Южния бряг, който трябва да се спечели, защото по – рано през сезона Портсмут дойдоха на Ст.Джеймсис и ни вкараха 4 гола!!!!! Ето защо трябва да се спечели мачът – отмъщение за тази срамна загуба.След това идва домакинство на “вечното дерби” на Севера – “Тайн – Уеър”, а всеки един фен на Нюкасъл знае какво означава победата и самият мач като цяло….Мачът срещу Съндърланд завърши по блестящ начин за момчетата на Кийгън, и само късмета попречи да вкарат повече от 2 гола (2:0). Сега сезонът се закрива на с домакинство на Челси, което може и да реши титлата, тъй като Челси победи Манчестър в директния двубой на “Стамфорд Бридж” с 2:1, а едновременно с домакинството на Челси, Манчестър играят удома с  Уест Хям….Челси победиха с 0:2. въпреки че ги превъзхождахме пез 2/3 от мача. Все пак сезона не беше толкова отчайващ, защото все пак ще играем за УЕФА следващия сезон (Нюкасъл Юн. са на първо място по феърплей, след като “изпревариха” Ман. Сити, които бяха размазани от другия местен враг на Нюкасъл -Мидълзбро с 8:1 !!!!) !!!! Така завършва сезон 07/08 и повторното начало на “Месията” на поста…..Сезон 08/09 се очаква с ограмен интерес…… ТУУН АРМИ !!!!!!!!!!

 

2008 Сезонът, който никой не иска да си спомня….

Начолото на сезон 2008-09 не беше таково каквото феновете очакваха – след три мача Киийгън беше уволнен, след като Майк Ашли се намеси в работата относно състава и трансферите. Кийгън си тръгна и на негово място бе Крис Хютън, който след 3 загуби също бе уволнен – дойде Джо Киниър, който беше бледа сянка на онзи, който водеше славния Уимбълдън…
След 22 мача начело, Киниър също беше уволнен, а клубът се намираше до опасната зона. С оставащи 8 мача до края, Алан Шиърър, клубната легенда и икона застана на кормилото на потъващия кораб, който му беше оставил Киниър. В последния ден от сезона, свраките госгуваха на “Вила Парк”, като дори равен ги оставяше във ВЛ … но съдбата имаше други планове – автогол на Деймиън Дъф даде победата на Вила и прати джордитата във втория ешалон на Англия за първи път от 16 години….

2009-2010

След моменталното завръщане на отбора във ВЛ, Крис Хютън беше оставен да работи още веднъж, за да бъде отново изгонен и на негово място да дойде на Алън Пардю – датата е 9ти декември 2010. Пред този сезон блесна талантът на местното момче Анди Керъл, който заедна с останалите си съотборници дадоха на феновете някои знаменити мачове, като домакинскинския разгром над Вила с 6-0, над Съндърланд с 5-1, митичната равенство с Арсенал 4-4, след като отбора губуше с 0-4 до 60-тата минута…

2010-2011

Следващата година Нюкасъл напри може би най-силния си сезон от декада насам – не познаваше загубата в първите 11 мача във ВЛ, постигна впечатляващи резултати – 3:0 над Юнайтед, победи като гост над Арсенал и Челси, зимата беше привлечена головата машина от Фрайбург Папис Сисе, който заедно със сънародника си Демба Ба тормозеха защитите във ВЛ. Сисе вкарваше шедьовър след шедьовър, като последния му гол за годината беше номиниран и за гол на сезона – този гол не може да се обясни, той противоречеше с всякакви закони на физиката. В края, Нюкасъл завърши пети, като беше на крачка от завръщане във Шампионската Лига, а Алан Пардю получи награда, който никой друг мениджър на отбора не беше взимал – Мениджър на годината.

2011-2012

Сезонът в който Нюкасъл се върна в Европа за мачовете от Лига Европа, не протече както всички фенове очакваха – макар отборът да стигна 1/4 финал  в ЛЕ, нещата във Висшата Лига бяха от лоши към по-лоши, може би заради натрупването на мачове.. Макар да имаше леки проблясъци, като победата с 3-2 над Челси на Сейнт Джеймсис, имаше и една унизителна загуба с 0-3 отново като домакин от Съндърланд…
В края на сезона отбрът едвам се спаси да не изпадне за втори път в рамките на 4 години.

 

2012-2013
Нов сезон – нови очаквания, старата песен. Брадясали рекорди от над 80 години падаха един след друг от тях имаше само един положителен – 41-годишното чакане за победа на “Олд Трафорд” свърши, след гола на френския маестро Йоан Кабай. Мачовете със Съндърланд бяха повече от ужасни – отново унижение с 0-3 на Сейнт Джеймсис, като дори Нюкасъл загуби и като гост в дербито с 2-1. Отборът завърши 11-ти в крайното класиране и феновете започнаха да негудуват срещу управлението на Майк Ашли.

 

2013-2014

 

 

2014-2015

 

 

2015-2016

 

 

 

2016-2017

 

 

 

 

НЮКАСЪЛ ЮНАЙТЕД – ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА …

69834745_be39a2c3e8 St. James' Park Aerial View Newcastle United

СЕЙНТ ДЖЕЙМСИС ПАРК – Храмът на Джордитата

“Сейнт Джеймс Парк” е най-старият стадион в Североизточна Англия. Първият мач е игран през 1880г. Тук е бил домът на три клуба – Нюкасъл Рейнджърс, Нюкасъл Уест Енд и Нюкасъл Ийст Енд, които се преместват тук през лятото на 1892г., малко преди да се преименуват в Нюкасъл Юнайтед.

Стадионът е разположен на хълм, от който се вижда целия град. Той е бил много близо до мястото, където са колели добитък и градските касапи са го използвали за паша на животните. Когато Нюкасъл Юнайтед стартира в Лигата, е построена първата малка трибуна. През 1898г. клубът влиза в Първа дивизия, но среща пречки при изграждането на стадиона. Следващата година отборът дори е готов да се премести заради лошите условия. След изграждането на новата трибуна “Галоугейт Енд” капацитетът на стадиона достига 30 000 места.

След 5 години започват грандиозни реконструкции и капацитетът на стадиона стига до рекордните за страната 60 000 места. Построена е нова обширна трибуна “Барак Роуд” и редовете опасват цялото игрище. Направен е и голям басейн, будещ завист сред останалите клубове. Новият стадион е отворен с пищна церемония през септември 1905г.

След Втората световна война започват дълги спорове с общината около изграждането на нови трибуни. Едва през януари 1972г. започва строителството на “Лейзи Терас”, за построяването на която Нюкасъл е започнал да иска разрешение преди почти 50 години. Година по-късно тя е открита. През 1986г. е съборена 80 годишната Западна трибуна. Новата е открита за сезон 1987/88г. и носи името на Джаки Милбърн.

Нещата тръгват по-добре в началото на 1992г. с помощта на сър Джон Хол. Той и неговият екип постигат съгласие с Общината. Започва реконструкцията на “Галоугейт” и на “Лейзи ”, която е преименувана на името на сър Джон.

Инсталирано е ново осветление, а ъглите са запълнени със седалки.

След разгорещени спорове са приети нови планове за разширяване, с които капацитета се увеличава до 55 000 места. След доста финансови пречки новият стадион е открит през август 2000г.

Най-много зрители – 68 386, са наблюдавали на 3 септември 1930г. двубоя между Нюкасъл и Челси в среща от Първа дивизия.

 

 

 



Leave a Reply